IP/09/615
Брюксел, 22
април 2009 г.Болонският
процес —
основа за
реформиране
на
университетите
през идното
десетилетиеНа 28 и 29
април в
Льовен и
Лувен-ла-Ньов,
Белгия, ще се
срещнат
министри от 46
европейски
държави,
отговарящи
за висшето
образование,
за да обсъдят
напредъка на
процеса от
Болоня,
набележат
нова
програма и
постигнат
единодушие
по
приоритетите
на
Европейското
пространство
за висше
образование
през идното
десетилетие
/до 2020 г./. В
отговор на
заявения
огромен
интерес от
страна на
държави
извън Европа
към
реформите,
които в
момента
протичат в
европейското
пространство
за висше
образование,
за първи път
ще се проведе
форум,
посветен на
болонската
политика, с
участието на
46 държави,
включили се в
този процес, и
20 държави
извън
Европа.[1]
Болонският
процес
започна в 29
държави през
1999 г., за да
обхване днес
общо
46[2] —
той е
красноречив
пример за
успешно
провеждана
европейска
инициатива. В
последния
преглед на
достиженията
на Болонския
процес,
който ще бъде
представен
на
министрите в
Льовен и
Лувен-ла-Ньов,
се стига до
заключение,
че е
постигнат
добър, макар и
не навсякъде
еднакъв,
напредък при
провеждането
на реформите
от Болоня.
Последният
доклад на
Комисията в
подкрепа на
този процес
потвърждава
тази
положителна
оценка и
посочва, че е
постигнат
съществен
напредък,
включително
по отношение
на
структурните
реформи. Сега
ударението
трябва да
падне върху
модернизирането
на
националните
политики и
постигането
на конкретни
успехи в
прилагането
на реформите
в
европейските
висши учебни
заведения.
Основните
реформи в
контекста на
Болонския
процес са
съсредоточени
върху:системата
на обучение,
включваща
три цикъла
(бакалавърска,
магистърска
и докторска
степен),
осигуряването
на
качествено
висше
образование,
и
признаването
на
придобитите
квалификации
и на
периодите на
обучение.
Заедно
тези усилия
за
реформиране
разкриха
нови
възможности
пред
университетите
и техните
студенти.
Стартиралият
миналата
година
европейски
регистър за
осигуряване
на
качеството
на висшето
образование,
допринася за
повишаване
на
прозрачността
на
европейското
висше
образование
и за
увеличаване
на доверието
в
институциите
и програмите
в пределите
на Европа и в
останалата
част на
света.
В своя
коментар за
предстоящата
среща
европейският
комисар по
въпросите на
образованието,
обучението,
културата и
младежта Ян
Фигел, каза:
„Болонският
процес
повиши
нивото на
съвместимост
и
съпоставимост
на системите
на висшето
образование.
Наред с
всичко
останало, той
превърна
Европа в
по-привлекателна
за
студентите
от другите
континенти
дестинация.
Макар да има
още работа за
вършене, за да
се постигнат
целите,
заложени
през 1999 г.,
необходимо е
постоянно да
вървим
напред, за да
можем да
отговорим на
новите
предизвикателства,
особено в
условията на
настоящата
икономическа
криза.
Висшето
образование
е необходимо
да играе
решаваща
роля в
подкрепа на
трайното
икономическо
съживяване и
за
насърчаване
на
нововъведенията.
Университетите
трябва да се
модернизират,
а
повсеместното
признаване
на тази
необходимост
не само от
правителствата
в Европа, но и
от тези в
останалата
част на света,
придава на
Болонския
процес онази
жизнено
необходима
подкрепа, от
която той се
нуждае за
своя успех.“
Неотдавнашно
проучване
на
Евробарометър
сред
студенти от
висши учебни
заведения
показва, че
студентите
желаят да
имат по-широк
достъп до
висше
образование
и че
университетите
следва да
установят
сътрудничество
със света на
труда и в
областта на
ученето през
целия живот.
Например
внушителни
97 % от
студентите
са изразили
убеждението
си, че е важно
те да
получават
знанията и
уменията, от
които се
нуждаят, за да
се
реализират
успешно на
трудовия
пазар.
Голямо
мнозинство (87 %)
от тях също
така са били
на мнение, че
е важно
висшите
учебни
заведения да
стимулират
нововъведенията
и да
развиват
предприемачески
дух у
студентите и
административния
персонал, и
че трябва да
съществува
възможност
за
осигуряване
на работа в
частни
предприятия
като част от
програмата
за обучение.
Повече
студенти
желаят да
учат в
чужбина, а
мнозинството
студенти
искат да
разполагат с
повече
информация
за
качеството
на висшите
учебни
заведения, за
да могат
информирано
да направят
своя избор на
учебно
заведение.
Европейската
комисия
работи с
държавите-членки
и сектора на
висшето
образование
в подкрепа на
изпълнението
на
програмата
за
модернизация
на
университетите
в рамките на
Лисабонската
стратегия за
растеж и
заетост.
Подкрепата
се
предоставя
по линия на
Програмата
за учене през
целия живот
(инициативите
по
програмата
Еразъм),
Седмата
рамкова
програма на
ЕС за научни
изследвания
и Програмата
за
конкурентоспособност
и иновации,
а също и по
линия на
Структурните
фондове и на
заемите от
Европейската
инвестиционна
банка (ЕИБ).
Комисията
подкрепя
също така
реформите
във висшето
образование
по света,
по-конкретно
чрез своите
външни
политики и
програми;
например
предвидена е
подкрепа за
съседните на
ЕС страни по
линия на
програмата
Темпус.
Връзките с
други
партньорски
страни се
подкрепят
чрез
поредица от
двустранни и
многостранни
програми за
сътрудничество:
ЕС-САЩ/Канада,
EDULINK, ALFA за
Латинска
Америка и
новата
програма Nyerere за
Африка.
На последно
място,
съществува и
програмата
Еразъм
Мундус,
която
предоставя
стипендии на
студенти от
цял свят за
обучение в
рамките на
интегрирани
програми
(магистърска
степен) в
различни
европейски
страни.
Новият етап
от
програмата
включва също
обучение за
получаване
на докторска
степен. В
рамките на
подкрепата
на Комисията
за
научноизследователската
дейност във
висшите
учебни
заведения е
предвидено и
сътрудничество
с
неевропейски
учебни
заведения по
линия на
Седмата
рамкова
програма на
ЕС за научни
изследвания.
Дейностите в
рамките на
инициативата
Мария Кюри
предоставят
възможности
за участие на
отделни
научни
работници в
научноизследователски
екип в друга
страна. 
За повече
информация:
Европейска
комисия: MEMO/09/170
[Често
задавани
въпроси за
Болонския
процес], 22
април 2009 г.
Европейска
комисия: MEMO/09/172
[Доклад на
мрежата
„Евридика“], 22
април 2009 г.
Европейска
комисия: MEMO/09/171
[Евробарометър],
22 април 2009 г.
Европейска
комисия: Висше
образованиеЕвропейска
комисия:
Висше
образование:
БолоняОфициален
уебсайт на Болонския
процес 
Конференция
на
министрите,
посветена на
Болонския
процес,
Лувен-ла-Ньов
и Льовен, 28-29
април 2009 г. 
[1]За
участие във
форума са
поканени
следните
държави:
Мароко, Тунис,
Египет,
Етиопия,
Сенегал,
Танзания,
Южна Африка,
Израел,
Йордания,
Казахстан,
Киргизстан,
Индия, Китай,
Япония,
Виетнам,
Австралия,
Нова
Зеландия,
Бразилия,
Мексико, САЩ и
Канада.[2]
Албания,
Андора,
Армения,
Австрия,
Азербайджан,
Белгия, Босна
и
Херцеговина,
България,
Хърватия,
Кипър, Чешка
република,
Дания,
Естония,
Финландия,
Франция,
Грузия,
Германия,
Гърция,
Светия
престол,
Унгария,
Исландия,
Ирландия,
Италия,
Латвия,
Лихтенщайн,
Литва,
Люксембург,
Малта,
Молдова,
Черна гора,
Нидерландия,
Норвегия,
Полша,
Португалия,
Румъния,
Руска
федерация,
Сърбия,
Словашка
република,
Словения,
Испания,
Швеция,
Швейцария,
бивша
югославска
република
Македония,
Турция,
Украйна и
Обединеното
кралство.